Аз имам ключа!
Толкоз дълго търсих го -
ключа към сърцето!
Пробвах
с нежен шепот,
с полъх жарък,
със страстна вечер,
с подарък малък
на жена обична,
свята вярност,
сила безгранична!
Търсих ключ -
примамка
свалка,
а после - залъгалка!
С годините научих се
да устоявам на импулсите!
Да разпознавам
аз симптомите -
чистите и искрени -
крепящи света!
Предвестници
на страстите,
подържащи греха!
Научих се да слушам
шепота на думите
с трепети изречени
и тъй открих ключето,
отварящо сърцето!
„Обичам те!"
Израз тъй потаен
жадуван,
ключ омаен!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados
приказен стих...разкошен...