Sep 6, 2008, 12:41 PM

Аз имам ключа!

  Poetry » Love
871 0 10
 

Аз имам ключа!

 

 

Толкоз дълго търсих го -

ключа към сърцето!

Пробвах

с нежен шепот,                                                                   

с полъх жарък,                                                                  

със страстна вечер,                                                                   

с подарък малък                                                                  

на жена обична,

свята вярност,                                                                   

сила безгранична!                                                           

Търсих ключ - 

примамка                                                                  

свалка, 

а после - залъгалка!

С годините научих се

да устоявам на импулсите!

Да разпознавам

аз симптомите -

чистите и искрени - 

крепящи света!

Предвестници

на страстите,

подържащи греха!

Научих се да слушам

шепота на думите

с трепети изречени

и тъй открих ключето,

отварящо сърцето!

„Обичам те!"

Израз тъй потаен

жадуван,

ключ омаен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • шепота на думите...иска се сърце и душа да го чуеш...
    приказен стих...разкошен...
  • най- хубаво е, когато откриеш ключа... Поздрав за стиха
  • Всеки търси ключето към сърцето!Страхотно е когато го намерим!Поздравления за поредния ти хубав стих!!!
  • ОХ До болка познато Казанова е казал че никоя жена не може да устои да непрекъснато внимание! Ето го ключа!!! Аз след 12 години дадох ключа на един мъж !!!Страхотно е !!!!Поздрав от Вили
  • Само един истински Мъж може да намери ключа към сърцето на една Жена.Поздрав за това!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...