Sep 6, 2008, 12:41 PM

Аз имам ключа!

  Poetry » Love
870 0 10
 

Аз имам ключа!

 

 

Толкоз дълго търсих го -

ключа към сърцето!

Пробвах

с нежен шепот,                                                                   

с полъх жарък,                                                                  

със страстна вечер,                                                                   

с подарък малък                                                                  

на жена обична,

свята вярност,                                                                   

сила безгранична!                                                           

Търсих ключ - 

примамка                                                                  

свалка, 

а после - залъгалка!

С годините научих се

да устоявам на импулсите!

Да разпознавам

аз симптомите -

чистите и искрени - 

крепящи света!

Предвестници

на страстите,

подържащи греха!

Научих се да слушам

шепота на думите

с трепети изречени

и тъй открих ключето,

отварящо сърцето!

„Обичам те!"

Израз тъй потаен

жадуван,

ключ омаен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • шепота на думите...иска се сърце и душа да го чуеш...
    приказен стих...разкошен...
  • най- хубаво е, когато откриеш ключа... Поздрав за стиха
  • Всеки търси ключето към сърцето!Страхотно е когато го намерим!Поздравления за поредния ти хубав стих!!!
  • ОХ До болка познато Казанова е казал че никоя жена не може да устои да непрекъснато внимание! Ето го ключа!!! Аз след 12 години дадох ключа на един мъж !!!Страхотно е !!!!Поздрав от Вили
  • Само един истински Мъж може да намери ключа към сърцето на една Жена.Поздрав за това!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...