6.09.2008 г., 12:41

Аз имам ключа!

865 0 10
 

Аз имам ключа!

 

 

Толкоз дълго търсих го -

ключа към сърцето!

Пробвах

с нежен шепот,                                                                   

с полъх жарък,                                                                  

със страстна вечер,                                                                   

с подарък малък                                                                  

на жена обична,

свята вярност,                                                                   

сила безгранична!                                                           

Търсих ключ - 

примамка                                                                  

свалка, 

а после - залъгалка!

С годините научих се

да устоявам на импулсите!

Да разпознавам

аз симптомите -

чистите и искрени - 

крепящи света!

Предвестници

на страстите,

подържащи греха!

Научих се да слушам

шепота на думите

с трепети изречени

и тъй открих ключето,

отварящо сърцето!

„Обичам те!"

Израз тъй потаен

жадуван,

ключ омаен!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • шепота на думите...иска се сърце и душа да го чуеш...
    приказен стих...разкошен...
  • най- хубаво е, когато откриеш ключа... Поздрав за стиха
  • Всеки търси ключето към сърцето!Страхотно е когато го намерим!Поздравления за поредния ти хубав стих!!!
  • ОХ До болка познато Казанова е казал че никоя жена не може да устои да непрекъснато внимание! Ето го ключа!!! Аз след 12 години дадох ключа на един мъж !!!Страхотно е !!!!Поздрав от Вили
  • Само един истински Мъж може да намери ключа към сърцето на една Жена.Поздрав за това!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...