21 may 2020, 14:38  

Аз имам само бръмбари - в главата 

  Poesía » Filosófica
777 7 15

В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.

 

Дулата отразяват се в зениците
разпада се душата - на фотони-
И моля - приберете си карфиците,
по- малко би боляло от пирони!

 

Навивам тишината пак на пръста си,
и път пред мене пада - на колене.
Оставам пак сама и влача кръста си,

търговците във храма са  свалени,

 

от своите измислени разпятия.
Отново горка нафора продават.
В религия - с объркани понятия,
човеци за душата ми наддават.

 

А много съм далеч от херувимите.
С излющена от времето позлата.
Душа от мен? Ще имате да взимате!
Аз имам само бръмбари - в главата.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??