Аз имам само бръмбари - в главата
В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците
разпада се душата - на фотони-
И моля - приберете си карфиците,
по- малко би боляло от пирони!
Навивам тишината пак на пръста си,
и път пред мене пада - на колене.
Оставам пак сама и влача кръста си,
търговците във храма са свалени,
от своите измислени разпятия.
Отново горка нафора продават.
В религия - с объркани понятия,
човеци за душата ми наддават.
А много съм далеч от херувимите.
С излющена от времето позлата.
Душа от мен? Ще имате да взимате!
Аз имам само бръмбари - в главата.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
