29 jul 2016, 15:09

Аз искам... 

  Poesía » Otra
505 4 10

Безоблачно синьо небе да ни гледа.

На всеки прозорец и птиче да пее.

В душите да грее луната ни бледа.

В полето зелено житОто да зрее.

 

А слънцето горе и лъч да изпраща

до всяка гадинка, листо и тревица.

И сутрин денят ни пътека да хваща

към залеза вечер, покрит от зеница.

 

И новото утре със чар да пристига,

със розова багра и пламък от свещи.

А пулсът му верен сърцето да стига

и нека ни буди за идните срещи.

 

Добрата ни дума мирът да изгражда

в живота безкраен, но винаги смъртен.

От всички любови дете да се ражда,

че само тогава светът е безсмъртен.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??