4 abr 2011, 12:51

Аз искам...

2.4K 0 5

Останах крайно безразлична.

Останах крайно асоциална.

Превърна ме във луда, апатична.

Покварена и твърде неморална.

 

Останах крайно податлива.

На мъжки излияния лъжливи.

И станах рядко немарлива

към мъжките любови силни и фалшиви.

 

Останах твърде мека и непримирима.

Останах твърде вярна за любов.

Останах видимо невярна и незрима,

останах. Точка. Апостроф.

 

Останах много наранена и предадена.

Останах влюбена, разлюбвана и све.

Приемах порцията любов подадена,

приемах чувство или две.

 

Пък уж пораснах. Май, че не.

Повярвах пак на себе си. Фалшива.

И паднах втори път на колене.

За каузата пердута. Дива.

 

Защо ме промени, момче?

Защо открадна ми морала?

Защо ли свободата ме влече,

на никого не бих се дала.

 

Аз искам лудост, искам грях.

Не мога пак да се отдам изцяло.

След тебе да греша не спрях.

Кого залъгвам? Аз съм тяло.  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....