Аз искам...
Останах крайно безразлична.
Останах крайно асоциална.
Превърна ме във луда, апатична.
Покварена и твърде неморална.
Останах крайно податлива.
На мъжки излияния лъжливи.
И станах рядко немарлива
към мъжките любови силни и фалшиви.
Останах твърде мека и непримирима.
Останах твърде вярна за любов.
Останах видимо невярна и незрима,
останах. Точка. Апостроф.
Останах много наранена и предадена.
Останах влюбена, разлюбвана и све.
Приемах порцията любов подадена,
приемах чувство или две.
Пък уж пораснах. Май, че не.
Повярвах пак на себе си. Фалшива.
И паднах втори път на колене.
За каузата пердута. Дива.
Защо ме промени, момче?
Защо открадна ми морала?
Защо ли свободата ме влече,
на никого не бих се дала.
Аз искам лудост, искам грях.
Не мога пак да се отдам изцяло.
След тебе да греша не спрях.
Кого залъгвам? Аз съм тяло.
© Петя Терзийска All rights reserved.
друго не мога да кажа 
