21 abr 2008, 6:59

Аз искам обич днес

  Poesía
873 0 3
В мислите, които тайно крадеше вятърът,
ръка прости, да ме видиш истинска...
В бурята, когато листата с вихъра се мятаха,
целуни очите ми като в стара приказка...

И когато преглътнеш горчивото във мене,
и когато ме усетиш притихнала в нощта,
тогава помълчи като икона от едното време,
тогава ме пожелай като лъч от светлина...

Защото трудно е да дириш ласките си из света,
дарил ли си някога от своята любов...
Трудно е да преглътнеш бурята от изгубена мечта,
ако животът не те е научил на малко повече живот...

А мен не питай къде бях, когато ти бил си сам,
не питай и за другите преди...
Аз тогава бях лед, сега съм плам...
Тогава не помнех друго, освен оставени сълзи...

И недей за любов да ми говориш,
нито за изгарящи трепети в нощта...
Дори и клетви в сърцето да положиш,
аз оставам волна като пролетта...

Защото не искам да вярвам в измислени слова,
нито в клишета отпреди векове...
Аз искам просто споделеност за мига
и обич днес, не сред паралелни светове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря, радвам се, че сте ме прочели и разбрали! Много усмивки ви пращам!
  • Маги!!! Прочетох теб или .... .. !?! Невероятено си го казала! Мислех какво да извлека, а всеки ред е "много"! Толкова много си казала и все пак звучи напевно и не тежко. Нежно казана истина от/на една Жена...
    А структурата ти, сега забелязах, е като ручей между камъчета...ту се вие, ту напред бяга Зарадва ме много!
    Поздрави!
  • Страхотно, Ди! Поздравления!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...