Аз искам обич днес
ръка прости, да ме видиш истинска...
В бурята, когато листата с вихъра се мятаха,
целуни очите ми като в стара приказка...
И когато преглътнеш горчивото във мене,
и когато ме усетиш притихнала в нощта,
тогава помълчи като икона от едното време,
тогава ме пожелай като лъч от светлина...
Защото трудно е да дириш ласките си из света,
дарил ли си някога от своята любов...
Трудно е да преглътнеш бурята от изгубена мечта,
ако животът не те е научил на малко повече живот...
А мен не питай къде бях, когато ти бил си сам,
не питай и за другите преди...
Аз тогава бях лед, сега съм плам...
Тогава не помнех друго, освен оставени сълзи...
И недей за любов да ми говориш,
нито за изгарящи трепети в нощта...
Дори и клетви в сърцето да положиш,
аз оставам волна като пролетта...
Защото не искам да вярвам в измислени слова,
нито в клишета отпреди векове...
Аз искам просто споделеност за мига
и обич днес, не сред паралелни светове...
© Ди All rights reserved.
