В мислите, които тайно крадеше вятърът,
ръка прости, да ме видиш истинска...
В бурята, когато листата с вихъра се мятаха,
целуни очите ми като в стара приказка...
И когато преглътнеш горчивото във мене,
и когато ме усетиш притихнала в нощта,
тогава помълчи като икона от едното време,
тогава ме пожелай като лъч от светлина...
Защото трудно е да дириш ласките си из света,
дарил ли си някога от своята любов...
Трудно е да преглътнеш бурята от изгубена мечта,
ако животът не те е научил на малко повече живот... ...