Аз искам обич днес

Поэзия

874 0 3

В мислите, които тайно крадеше вятърът,
ръка прости, да ме видиш истинска...
В бурята, когато листата с вихъра се мятаха,
целуни очите ми като в стара приказка...

И когато преглътнеш горчивото във мене,
и когато ме усетиш притихнала в нощта,
тогава помълчи като икона от едното време,
тогава ме пожелай като лъч от светлина...

Защото трудно е да дириш ласките си из света,
дарил ли си някога от своята любов...
Трудно е да преглътнеш бурята от изгубена мечта,
ако животът не те е научил на малко повече живот...

А мен не питай къде бях, когато ти бил си сам,
не питай и за другите преди...
Аз тогава бях лед, сега съм плам...
Тогава не помнех друго, освен оставени сълзи...

И недей за любов да ми говориш,
нито за изгарящи трепети в нощта...
Дори и клетви в сърцето да положиш,
аз оставам волна като пролетта...

Защото не искам да вярвам в измислени слова,
нито в клишета отпреди векове...
Аз искам просто споделеност за мига
и обич днес, не сред паралелни светове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Morgana (Ди)

Много благодаря, радвам се, че сте ме прочели и разбрали! Много усмивки ви пращам!

2008-04-21T15:13:10+03:00
female_sg (Боряна)

Маги!!! Прочетох теб или .... .. !?! Невероятено си го казала! Мислех какво да извлека, а всеки ред е "много"! Толкова много си казала и все пак звучи напевно и не тежко. Нежно казана истина от/на една Жена...
А структурата ти, сега забелязах, е като ручей между камъчета...ту се вие, ту напред бяга Зарадва ме много!
Поздрави!

2008-04-21T11:36:40+03:00
Самодива (Вики)

Страхотно, Ди! Поздравления!

2008-04-21T11:31:11+03:00