Аз искам просто да си идеш
Аз искам просто да си идеш,
тихо и безмълвно, както и дойде.
И някъде далече от мене да се скриеш
и да ми върнеш всичко, дето ми отне.
Ще бъде трудно от мен да си далече,
но най-труден е живот в лъжа.
И мисля, че дошло е време вече
по пътя свой сама да продължа.
Щом по правилния път поех,
пред очите истината лъсна.
Защо ли толкова лесно те приех,
а е безумно трудно да те пусна?
Върви си! Отдавна вече с теб сме чужди.
По погледа ти всичко мога да позная.
Иди си! Просто няма смисъл...
Преди началото, аз вече виждах края...
© Зорница Събева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
във всеки твой стих, който прочетох доега има болка, раздяла и едва ли не молба за самота... странно... но пък стиховете ти ми харесват
-
поздрав за чудесния стих!!!
-
Ужасно е това-"Преди началото, аз вече виждах края..."
-
Мдаааа... по-добре ужасен край, отколкото ужас без край... банално, но истина...
Поздравления за стиха, хареса ми!!! -
"Преди началото, аз вече виждах края..."
с мислите си какво ли не сме в състояние да предизвикаме...
поздрав!
-
Правилното решение е взела лирическата!
Поздрави, Зори!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
