Nov 13, 2008, 3:15 PM

Аз искам просто да си идеш

  Poetry » Love
1.1K 0 6

Аз искам просто да си идеш,

тихо и безмълвно, както и дойде.

И някъде далече от мене да се скриеш

и да ми върнеш всичко, дето ми отне.

Ще бъде трудно от мен да си далече,

но най-труден е живот в лъжа.

И мисля, че дошло е време вече

по пътя свой сама да продължа.

Щом по правилния път поех,

пред очите истината лъсна.

Защо ли толкова лесно те приех,

а е безумно трудно да те пусна?

Върви си! Отдавна вече с теб сме чужди.

По погледа ти всичко мога да позная.

Иди си! Просто няма смисъл...

Преди началото, аз вече виждах края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Събева All rights reserved.

Comments

Comments

  • във всеки твой стих, който прочетох доега има болка, раздяла и едва ли не молба за самота... странно... но пък стиховете ти ми харесват
  • поздрав за чудесния стих!!!
  • Ужасно е това-"Преди началото, аз вече виждах края..."
  • Мдаааа... по-добре ужасен край, отколкото ужас без край... банално, но истина...
    Поздравления за стиха, хареса ми!!!
  • "Преди началото, аз вече виждах края..."
    с мислите си какво ли не сме в състояние да предизвикаме...
    поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...