Ей, събуди се! Аз съм животът ти!
Какво правиш със мен?
Не спи! Хайде ставай - идиот!
Аз си отвивам със всеки твой ден!!!
Стани! Направи си кафето!
Любимия до теб целуни!
Облечи се, излез след което
и... в очите ме погледни!!!
Изживей всяка минута,
нищо не е толкова спешно,
аз съм и звяр, и кошута,
и винаги прав, и... съм грешен!
Живей ме, човече! Живей с всеки дъх,
не забравяй, че аз си отивам,
след мен не оставям ни камък, ни мъх,
аз продължавам, а ти... "заспиваш!"
Поех те още щом се роди
и криле ти дадох - ум и душа,
жеста сега и ти ми върни,
покажи ми, че не греша!
Иди, прегърни любимия си - децата,
дари им себе си, обич - любов,
слей се после с дъха на цветята,
и сам превърни се в... живот!...
---
Ей, "събуди се!" Хайде стани!
Не, не ме пропилявай!
Усмихни се! За мен се хвани,
Сетне...
До край ме раздавай!...
© Валентин Желязков Todos los derechos reservados