4 oct 2006, 0:43

Аз, клоунът

  Poesía
770 0 4
Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.

Нощта на декорираната сцена
поредната пиеса разиграва.
И кани ме - овации за мене! -
клоунът с карирана пижима.

Сред публиката някъде отсреща
за зрител сляп сърцето си оставям.
Не ми е нужно. Само ще ми пречи.
На сцената за двама ни е тясно.

Но неочаквано след плисналия смях
сърцето-зрител лудо заговори -
"какво по-тъжно в този сбъркан свят
от гледката на тъжен клоун..."

И свърши представлението. Овации
няма. Автографи - няма...
Аз, клоунът с карирана пижама,
отново хуквам след душата си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...