rummis (Румяна Славкова)

Есенно... 🇧🇬

Нещо топло и меко ляга в нозете на този Октомври,
с дъх на тиква и чай, и с цвят на презрели смокини.
Черна улична котка вятърни сънища гони.
Аз стоя и я чакам – суеверно, нека път да ми мине.
И смалявам в очите й този свят, да го пазя от грешки, ...

rummis

Poesía » Otra

2025-10-28T13:17:47+02:00 123

Сега съм снежинка 🇧🇬

Аз сега съм снежинка, прашинка от зимно небе,
във окото на Господ бяла, невинна искрица.
И валя над сърцето ти, а в твоето тъжно сърце
всички пътища спират в око на разплакана птица.
Приюти ме, ще стана на топла голяма сълза, ...

rummis

Poesía » De amor, Filosófica

2025-09-19T14:05:03+03:00 229 2 2

Кръговрат 🇧🇬

1.
Небето се озъби. Като белег,
извил гръбнак над земната коруба.
И сурна се вода -
като постеля... ...

rummis

Poesía

2023-11-21T13:46:49+02:00 593 2

Днес съм малка... 🇧🇬

Днес съм малка. И мога да се скрия
в орехова черупка.
Познавате ли ме изобщо вие
или просто не ви пука?
Преди ви топлех сърцата, ...

rummis

Poesía

2022-11-12T15:26:03+02:00 1.2K 6

Къде пак сбърках... 🇧🇬

Къде пак сбърках?
Сурна се небето
с крачета на проходило дете.
Препъна се във дъжд от гняв сърцето
и се смалиха всички светове. ...

rummis

Poesía

2022-01-01T17:31:39+02:00 909 1 2

Разтрел 🇧🇬

Ти осъди тишината ми да се превърне във небе,
тегнещо над мен като присъда.
И не стигна силата на двете ми протегнати ръце,
прегръдка топла на сълзата му да бъда.
Когато кръстоносен ме отпиваше с очи, ...

rummis

Poesía

2021-09-02T19:46:21+03:00 1.7K

Бяло 🇧🇬

БЯЛО
Беше бяло, беше много, много бяло,
оттатък,
до баира,
през сърцето... ...

rummis

Poesía » Otra

2021-01-12T18:38:38+02:00 1.4K 1 3

Там, където падна сълза 🇧🇬

Там, където падна сълза,
ще поникне коприва.
И жестоко ще жари на белия ден под очите.
Не дълбай във нощта,
не търси прегоряла земя. ...

rummis

Poesía » Filosófica

2017-07-21T00:47:21+03:00 860 1 2

*** 🇧🇬

***
Снегът се посипа в очите ти
и наснежи миглите,
мразя когато сутрин е толкова тихо.
Душата на вятъра ...

rummis

Poesía » Otra

2016-11-30T12:54:12+02:00 1.6K 6

*** 🇧🇬

Не искам да си спомням болката, не искам да си спомням...
Това което беше, отминава.
И предпочитам да запазя днес крилата си огромни,
отколкото минутите безкрила слава.

rummis

Poesía » Otra

2016-06-07T20:49:15+03:00 1.5K

Моята есен 🇧🇬

Моята есен прилича на златно момиче,
окъпано сутрин във приказна златна река,
на обич прилича, на сбъдната песен прилича,
на влюбена в залеза приказна млада жена.
Моята есен, златни коси разпиляла, ...

rummis

Poesía » Otra

2016-06-03T22:12:41+03:00 876 2

Възкресение 🇧🇬

Потръпна душата на здрача
и в тихия сън на завоя
съзрях планината да плаче
над звездната смърт на прибоя.
Отмина прегърбен Човекът - ...

rummis

Poesía » Otra

2016-05-07T21:49:46+03:00 1.4K 6

Емигрант 🇧🇬

1.
Светът ми е на колене.
Тъмен е. Като душата.
Денят се ражда и расте
в очите на предател. ...

rummis

Poesía » Otra

2015-09-26T10:30:01+03:00 993

Не спирай 🇧🇬

Не спирай да обичаш! Чуваш ли, не спирай!
Аз ще ти простя, Съдбата - не.
Виж слънцето преваля зад хладните баири
и с жаден клюн до рана ги кълве.
От наш'та обич иска да откъсне ...

rummis

Poesía » De amor

2015-09-07T20:10:13+03:00 898 2

Домът на стария моряк 🇧🇬

В самара на очите му тежеше
небето цяло и така прокапа,
че сякаш от сърцето му валеше
на думи обич, болка, самота...
И стихнала във миглите на мрака, ...

rummis

Poesía » Otra

2015-08-22T21:24:13+03:00 1K 5

*** 🇧🇬

***
Не, ти не разбираш женския ми свят,
не си от мойта слънчева планета.
Животът ми не е един платен обяд
и любовта ми не е звънкащи монети. ...

rummis

Poesía

2015-05-30T22:14:44+03:00 880 2

Единак 🇧🇬

Като вълк единак сред лепливата същност на мрака,
ръфаш живата плът на нощта
и безбожно луната кълвеш.
В тази приказка бяла
никой никъде тебе не чака ...

rummis

Poesía » Filosófica

2013-11-12T00:01:22+02:00 1.1K 8

Път към небето 🇧🇬

Луната се разкъса на парчета
и падна над града ми като рана.
Къде отивам - скитник под небето,
в което ще се врежа и остана...
На твоя свят под тъмния прозорец, ...

rummis

Poesía

2012-10-27T16:58:37+03:00 1.4K 9

Не позволявай 🇧🇬

Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди сърцето -
тази нощ е нощ на безлунни и луднали гълъби.
Две светулкови свещи оставям в съня си да светят,
ще угаснат по изгрев, когато трамваите тръгнат.
Не позволявай тъгата ми, Господи, да преброди очите - ...

rummis

Poesía

2012-07-21T18:17:00+03:00 2.6K 6

Реката на живота 🇧🇬

Тече реката на живота ми,
тече и отминава...
И никога една и съща
изтеклата вода не се завръща.
Преглътнати усмивки, ...

rummis

Poesía

2012-07-20T11:34:29+03:00 1.2K 4

Под сините клепачи на звездите 🇧🇬

Под сините клепачи на звездите
ти недей плачи, недей плачи -
аз под тихата нощна обител
ще закича две сухи очи,
ще заключа малинови устни ...

rummis

Poesía

2012-07-15T12:44:02+03:00 1K 1

В храма 🇧🇬

(на майките на загиналите български войници в Ирак)
Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш. ...

rummis

Poesía

2012-01-10T15:38:36+02:00 1.1K 4

Сълзата, която потърси небе 🇧🇬

В памет на Виолета Събева
Две стъпала ти останаха…
само две стъпала…
Другите ти цял живот ги катери.
И не знам откъде толкоз сили събра, ...

rummis

Poesía

2011-12-22T14:58:58+02:00 1.3K 1

Сбогуване с лятото 🇧🇬

Остава ми само да те целуна
за последен път
и да си тръгнеш, лято...
И ще остане в мене есента,
преди да дойде истинската есен ...

rummis

Poesía

2011-10-11T16:16:11+03:00 1.5K 1

Eтюд 🇧🇬

Отново над гората пада пелена
от тънък здрач и светли нишки залез.
Под сянката на пеперудени крила
природата живота ще запали.
Ще блеснат сякаш в миг светулкови очи, ...

rummis

Poesía

2011-10-07T19:52:08+03:00 899 3

Когато обичам 🇧🇬

Когато в душата ти е червено
и слънцето капе – разтопен сладолед,
когато светофарите пременени
намигат ти тайно – привет,
когато ти се говори с уличната котка ...

rummis

Poesía

2011-10-06T14:16:53+03:00 969 2

Нито една мечта 🇧🇬

Зашумява кръвта ми във белите вени,
побелели навярно с годините
и прескачат ума ми кресливи дилеми,
не на зелено преминали.
И тесен ми става светът, и е душно ...

rummis

Poesía

2011-10-05T13:49:59+03:00 900 1

Пожелание 🇧🇬

Измини този път, забрави всеки страх,
забрави всеки грях и отритнат поет.
Измини този път - самичка, без тях,
не поглеждай назад – все напред.
Ако нещо си дала на някой познат, ...

rummis

Poesía

2011-10-04T17:12:10+03:00 894

*** 🇧🇬

Душата ми, следа от нечии сън,
до болка се напряга да те следва.
Умират пред вратата ми прогонени мечти,
в тая нощ на екзекуции къде си?
В тая нощ на всеотдаване ...

rummis

Poesía

2011-09-15T10:22:34+03:00 882

*** 🇧🇬

Страшно е, когато не чувстваш пролетта
и вятърът във тебе диря не оставя,
когато птиците с напукани крила
надеждите си пролетни удавят
във бликналата дива самота, ...

rummis

Poesía

2011-09-13T22:16:15+03:00 1.2K

Завръщане 🇧🇬

Аз пак се връщам с пламнали ръце,
оставила назад в мечтите рая.
Бях тръгнала към него, но без теб
помръкна той, защо - сама не зная.
Аз исках да открия красота, ...

rummis

Poesía

2011-09-09T21:24:28+03:00 1.3K 3

Съвести 🇧🇬

По загубени улици
тичат моите съвести бесни,
непребродили утрото,
като рефрени от песни
по петите ги следват ...

rummis

Poesía

2011-09-08T21:30:31+03:00 969 2

От висините на нещата 🇧🇬

Писна ми да съм марионетка,
пешка от последна инстанция.
Отказвам всякакви равносметки,
за честност не давам квитанции.
И вирвам нос в небесата – ...

rummis

Poesía

2011-09-06T18:40:48+03:00 876 1

Мечтите ми 🇧🇬

Копнежите при своя бряг ще се завърнат,
ще се завърнат заблудените мечти.
Не им се сърдя аз и пак ще ги прегърна,
дори да ме упрекваш и осъждаш ти.
И ако те във теб не могат да виреят, ...

rummis

Poesía

2011-09-03T22:58:14+03:00 972 2

Гора 🇧🇬

Гора. И аз пътувам в нея, бързам, тичам,
препъвам се във корени и храсти,
едно неканено, обсебващо „обичам”
се мята в мен и зениците дращи…
И няма изход, никаква пътека – ...

rummis

Poesía

2011-09-02T14:55:12+03:00 987 1

Ранена пролет 🇧🇬

Една ранена пролет чука на стъклото,
зеленото се сбръчква от обида,
в улуците се стича синя болка,
небето е безумно синьо…
И хукват да се гонят светофарите ...

rummis

Poesía

2011-09-01T20:36:57+03:00 984 3

Стаята ми 🇧🇬

Ти беше тиха, мъничка и чиста,
с по детски изрисувани стени
и сутрин те целуваха лъчите
по сините прозоречни очи.
Ти бе вселената и цялото ми детство, ...

rummis

Poesía

2011-08-30T20:34:55+03:00 927

С чувство на вина 🇧🇬

Едно усещане се втурна като дъжд
и в порите на кожата пролази.
Загърбвала съм обич не веднъж,
и никоя докрая не опазих.
По миглите накацват капки страх ...

rummis

Poesía

2011-08-23T18:35:03+03:00 951 5

На сина ми 🇧🇬

Мое малко зайче, на разсъмване
гледам как крачетата ти спят.
Тихо ги целувам преди тръгване,
по нослето ти катери се сънят.
Аз във детските ти шепички оставям ...

rummis

Poesía

2011-08-21T16:23:48+03:00 1.7K 9

Запролетяване 🇧🇬

Запролетя. И пред отворения ми прозорец
врабчетата започнаха да се надпяват.
Аз гледам ги през спуснатите щори,
наситена със завист,
как мъжкото начало в тях говори…. ...

rummis

Poesía

2011-08-18T17:34:58+03:00 1K