Аз, клоунът
Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена
поредната пиеса разиграва.
И кани ме - овации за мене! -
клоунът с карирана пижима.
Сред публиката някъде отсреща
за зрител сляп сърцето си оставям.
Не ми е нужно. Само ще ми пречи.
На сцената за двама ни е тясно.
Но неочаквано след плисналия смях
сърцето-зрител лудо заговори -
"какво по-тъжно в този сбъркан свят
от гледката на тъжен клоун..."
И свърши представлението. Овации
няма. Автографи - няма...
Аз, клоунът с карирана пижама,
отново хуквам след душата си.
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена
поредната пиеса разиграва.
И кани ме - овации за мене! -
клоунът с карирана пижима.
Сред публиката някъде отсреща
за зрител сляп сърцето си оставям.
Не ми е нужно. Само ще ми пречи.
На сцената за двама ни е тясно.
Но неочаквано след плисналия смях
сърцето-зрител лудо заговори -
"какво по-тъжно в този сбъркан свят
от гледката на тъжен клоун..."
И свърши представлението. Овации
няма. Автографи - няма...
Аз, клоунът с карирана пижама,
отново хуквам след душата си.
© Румяна Славкова All rights reserved.
