26 ago 2014, 20:15

Аз ли

  Poesía
888 0 4

Аз ли

 

Да! Аз съм Странник  по душа.

Събрала в себе си от  бурите на ада.

Без път. Вървя през този свят  сама.

(С една торба, препълнена с добро и вяра).

 

Да, аз съм онзи недописан стих.

Във който  сълзите се стичат.

Във който болката  отляво ме гори.

(Превръщам я единствено в „обичам”).

 

Да, аз! Писмо в незапечатен  плик

Останал без клеймо, без получател.

Картина на Пикасо и застинал  вик.

И снимка до сърцето – на предател.

 

Да, аз! Любов до дъното на океана.

Сълзи събрани във черупката на мида.

Стар пристан. Разкъсани платна на кораб.

Едно очакване, което все не идва.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...