26 ago 2014, 20:15

Аз ли

  Poesía
891 0 4

Аз ли

 

Да! Аз съм Странник  по душа.

Събрала в себе си от  бурите на ада.

Без път. Вървя през този свят  сама.

(С една торба, препълнена с добро и вяра).

 

Да, аз съм онзи недописан стих.

Във който  сълзите се стичат.

Във който болката  отляво ме гори.

(Превръщам я единствено в „обичам”).

 

Да, аз! Писмо в незапечатен  плик

Останал без клеймо, без получател.

Картина на Пикасо и застинал  вик.

И снимка до сърцето – на предател.

 

Да, аз! Любов до дъното на океана.

Сълзи събрани във черупката на мида.

Стар пристан. Разкъсани платна на кораб.

Едно очакване, което все не идва.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...