26 ago 2014, 20:15

Аз ли

  Poesía
899 0 4

Аз ли

 

Да! Аз съм Странник  по душа.

Събрала в себе си от  бурите на ада.

Без път. Вървя през този свят  сама.

(С една торба, препълнена с добро и вяра).

 

Да, аз съм онзи недописан стих.

Във който  сълзите се стичат.

Във който болката  отляво ме гори.

(Превръщам я единствено в „обичам”).

 

Да, аз! Писмо в незапечатен  плик

Останал без клеймо, без получател.

Картина на Пикасо и застинал  вик.

И снимка до сърцето – на предател.

 

Да, аз! Любов до дъното на океана.

Сълзи събрани във черупката на мида.

Стар пристан. Разкъсани платна на кораб.

Едно очакване, което все не идва.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...