26 ago 2014, 20:15

Аз ли 

  Poesía
614 0 4

Аз ли

 

Да! Аз съм Странник  по душа.

Събрала в себе си от  бурите на ада.

Без път. Вървя през този свят  сама.

(С една торба, препълнена с добро и вяра).

 

Да, аз съм онзи недописан стих.

Във който  сълзите се стичат.

Във който болката  отляво ме гори.

(Превръщам я единствено в „обичам”).

 

Да, аз! Писмо в незапечатен  плик

Останал без клеймо, без получател.

Картина на Пикасо и застинал  вик.

И снимка до сърцето – на предател.

 

Да, аз! Любов до дъното на океана.

Сълзи събрани във черупката на мида.

Стар пристан. Разкъсани платна на кораб.

Едно очакване, което все не идва.

 

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??