Аз ли
Аз ли
Да! Аз съм Странник по душа.
Събрала в себе си от бурите на ада.
Без път. Вървя през този свят сама.
(С една торба, препълнена с добро и вяра).
Да, аз съм онзи недописан стих.
Във който сълзите се стичат.
Във който болката отляво ме гори.
(Превръщам я единствено в „обичам”).
Да, аз! Писмо в незапечатен плик
Останал без клеймо, без получател.
Картина на Пикасо и застинал вик.
И снимка до сърцето – на предател.
Да, аз! Любов до дъното на океана.
Сълзи събрани във черупката на мида.
Стар пристан. Разкъсани платна на кораб.
Едно очакване, което все не идва.
© Мариана All rights reserved.
