17 abr 2007, 9:55

Аз ли съм тази?

  Poesía
932 1 1
Пак седя в ъгъла сама
и се чудя какво да правя?
Пак се боря с теб, но докога?
Твоите грешки не мога да поправя.

Аз съм тази, която те обича,
без значение правилно ли е, или не.
Аз съм тази, която винаги ще те отрича,
когато някой за теб ми спомене.

Аз съм тази, която всичко прави зарад теб.
Аз съм тази, която иска да те опази.
Точно аз искам да стана по-добър човек,
за да виждам когато усмивката в теб пролази.

Точно аз съм тази, която те гледа нежно отстрани.
Точно аз съм тази, но ти не го разбра.
Аз съм тази, която те обича от преди.
Може би за теб не съм достатъчно добра?

Всичко се обезсмисля, защото ти не искаш да виждаш,
защото не искаш да прогледнеш.
Защото и ти не можеш да разбереш какво изпитваш,
а това не можеш просто да го отметнеш!

Аз не съм тази, която е толкова далеч от тук
и която изпитва студ вътре в душата.
А сърцето ми горкото, заклещено го удрят с чук.
Не виждам вече в погледа ти чистотата.

Тук няма да бъда никога повече,
защото не помня вече за какво отидох.
Но погледни ме просто, бе човече,
всичко с тебе аз опитах.

Аз ли съм тази, която те чака, не зная.
Аз ли съм тази, към която ще се пристрастиш?
Но зная, че нищо твое вече няма аз да пазя.
Аз ли съм тази, която обичаше, а сега искаш да й отмъстиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....