Пак седя в ъгъла сама и се чудя какво да правя? Пак се боря с теб, но докога? Твоите грешки не мога да поправя. Аз съм тази, която те обича, без значение правилно ли е, или не. Аз съм тази, която винаги ще те отрича, когато някой за теб ми спомене. Аз съм тази, която всичко прави зарад теб. Аз съм тази, която иска да те опази. Точно аз искам да стана по-добър човек, за да виждам когато усмивката в теб пролази. Точно аз съм тази, която те гледа нежно отстрани. Точно аз съм тази, но ти не го разбра. Аз съм тази, която те обича от преди. Може би за теб не съм достатъчно добра? Всичко се обезсмисля, защото ти не искаш да виждаш, защото не искаш да прогледнеш. Защото и ти не можеш да разбереш какво изпитваш, а това не можеш просто да го отметнеш! Аз не съм тази, която е толкова далеч от тук и която изпитва студ вътре в душата. А сърцето ми горкото, заклещено го удрят с чук. Не виждам вече в погледа ти чистотата. Тук няма да бъда никога повече, защото не помня вече за какво отидох. Но погледни ме просто, бе човече, всичко с тебе аз опитах. Аз ли съм тази, която те чака, не зная. Аз ли съм тази, към която ще се пристрастиш? Но зная, че нищо твое вече няма аз да пазя. Аз ли съм тази, която обичаше, а сега искаш да й отмъстиш. |
© Милена Йорданова Все права защищены