17.04.2007 г., 9:55

Аз ли съм тази?

933 1 1
Пак седя в ъгъла сама
и се чудя какво да правя?
Пак се боря с теб, но докога?
Твоите грешки не мога да поправя.

Аз съм тази, която те обича,
без значение правилно ли е, или не.
Аз съм тази, която винаги ще те отрича,
когато някой за теб ми спомене.

Аз съм тази, която всичко прави зарад теб.
Аз съм тази, която иска да те опази.
Точно аз искам да стана по-добър човек,
за да виждам когато усмивката в теб пролази.

Точно аз съм тази, която те гледа нежно отстрани.
Точно аз съм тази, но ти не го разбра.
Аз съм тази, която те обича от преди.
Може би за теб не съм достатъчно добра?

Всичко се обезсмисля, защото ти не искаш да виждаш,
защото не искаш да прогледнеш.
Защото и ти не можеш да разбереш какво изпитваш,
а това не можеш просто да го отметнеш!

Аз не съм тази, която е толкова далеч от тук
и която изпитва студ вътре в душата.
А сърцето ми горкото, заклещено го удрят с чук.
Не виждам вече в погледа ти чистотата.

Тук няма да бъда никога повече,
защото не помня вече за какво отидох.
Но погледни ме просто, бе човече,
всичко с тебе аз опитах.

Аз ли съм тази, която те чака, не зная.
Аз ли съм тази, към която ще се пристрастиш?
Но зная, че нищо твое вече няма аз да пазя.
Аз ли съм тази, която обичаше, а сега искаш да й отмъстиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...