17.04.2007 г., 9:55

Аз ли съм тази?

930 1 1
Пак седя в ъгъла сама
и се чудя какво да правя?
Пак се боря с теб, но докога?
Твоите грешки не мога да поправя.

Аз съм тази, която те обича,
без значение правилно ли е, или не.
Аз съм тази, която винаги ще те отрича,
когато някой за теб ми спомене.

Аз съм тази, която всичко прави зарад теб.
Аз съм тази, която иска да те опази.
Точно аз искам да стана по-добър човек,
за да виждам когато усмивката в теб пролази.

Точно аз съм тази, която те гледа нежно отстрани.
Точно аз съм тази, но ти не го разбра.
Аз съм тази, която те обича от преди.
Може би за теб не съм достатъчно добра?

Всичко се обезсмисля, защото ти не искаш да виждаш,
защото не искаш да прогледнеш.
Защото и ти не можеш да разбереш какво изпитваш,
а това не можеш просто да го отметнеш!

Аз не съм тази, която е толкова далеч от тук
и която изпитва студ вътре в душата.
А сърцето ми горкото, заклещено го удрят с чук.
Не виждам вече в погледа ти чистотата.

Тук няма да бъда никога повече,
защото не помня вече за какво отидох.
Но погледни ме просто, бе човече,
всичко с тебе аз опитах.

Аз ли съм тази, която те чака, не зная.
Аз ли съм тази, към която ще се пристрастиш?
Но зная, че нищо твое вече няма аз да пазя.
Аз ли съм тази, която обичаше, а сега искаш да й отмъстиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...