Научи се да обичаш само мен,
да дишаш моя въздух - аз твоя.
Обичаше всяка малка нежна част от моето тяло,
караше ме да се разтапям, когато ме докосваш.
Заспивах като бебе аз в прегръдките ти,
усещах как съм в мислите ти - и ти бе в моите.
Малкото нежно "Обожавам..." чувах постоянно,
знаех, че съм единствена за теб на този свят.
И днес просто те няма,
всичко свърши, сякаш никога не е било.
Дали ми липсваш - да, дали ще те потърся - не.
Такава съм, нараниш ли ме - губиш право да знаеш как съм.
Вече не си моето малко "ВСИЧКО".
Днес дишам и без теб, мога и без теб.
Силна съм, не можеш да ме събориш,
просто отряза ми крилата.
Но бъди спокоен, почнаха отново да растат.
"Аз мога!" е девизът ми, така е - мога!
След време не смей да ме потърсиш,
дори да разбереш, че било е грешка.
Не смей, не го прави... аз съм с ново пораснали криле.
© Йолана Йорданова Todos los derechos reservados