23 may 2011, 11:09

Аз мога! 

  Poesía
454 0 0

Научи се да обичаш само мен,
да дишаш моя въздух
- аз твоя.
Обичаше всяка малка нежна част от моето тяло,
караше ме да се разтапям, когато ме докосваш.
 
Заспивах като бебе аз в прегръдките ти,
усещах как съм в мислите ти - и ти
бе в моите.
 Малкото нежно "
Обожавам..." чувах постоянно,
знаех, че съм единствена за теб на този свят.

И днес просто те няма, 
всичко свърши, сякаш никога не е било.
Дали ми липсваш - да, дали ще те потърся - не. 
Такава съм, нараниш ли ме - губиш право да знаеш как съм.

Вече не си моето малко "
ВСИЧКО".
 Днес дишам и без теб, мога и без теб.
Силна съм, не можеш да ме събориш,
просто отряза ми крилата.
Но бъди спокоен, почнаха отново да растат.

"
Аз мога!" е девизът ми, така е - мога!
След време не смей да ме потърсиш, 
дори да разбереш, че било е грешка.
Не смей, не го прави... аз съм с
ново пораснали криле.

© Йолана Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??