29 sept 2007, 12:40

Аз мога да бъда...

  Poesía
770 0 4

Аз мога да бъда каква ли не
и мога да имам твоето сърце!
Аз мога да бъда щастлива,
събрала от хора смеха,
във радост на роза прилична,
с най-нежния цвят света ти да крася!
Аз мога да бъда нещастна,
събрала все скръб и тъга,
ранена от съдбата злощастна,
отронила златна сълза!

Аз мога да бъда жестока,

събрала от мъртви душа,

убила с целувка прозрачна,

погребала в теб любовта!

Аз мога да бъда търпелива,

събрала от времето младостта,

винаги на място мълчалива,

спестила ти дори една сълза!

Аз мога да бъда и мъдра,

събрала поклони пред свойта врата,

но никога на тебе простила,

на теб - лицемерен дори в грехота!

Разбра ли вече,

няма смисъл да се боря за твойта душа,

от мен си толкова далече,

друг ще спечели всичко, което ти не успя!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....