Аз мога да бъда каква ли не
и мога да имам твоето сърце!
Аз мога да бъда щастлива,
събрала от хора смеха,
във радост на роза прилична,
с най-нежния цвят света ти да крася!
Аз мога да бъда нещастна,
събрала все скръб и тъга,
ранена от съдбата злощастна,
отронила златна сълза!
Аз мога да бъда жестока,
събрала от мъртви душа,
убила с целувка прозрачна,
погребала в теб любовта!
Аз мога да бъда търпелива,
събрала от времето младостта,
винаги на място мълчалива,
спестила ти дори една сълза!
Аз мога да бъда и мъдра,
събрала поклони пред свойта врата,
но никога на тебе простила,
на теб - лицемерен дори в грехота!
Разбра ли вече,
няма смисъл да се боря за твойта душа,
от мен си толкова далече,
друг ще спечели всичко, което ти не успя!!!
© Теодора Драгиева Всички права запазени