4 oct 2009, 22:48

Аз, мушицата

  Poesía » Otra
718 0 8

думите ми

вибрират
в мрежата на мозъка ти
и мислите ти
като неродени паяци
се втурват към мен

опитвам се 

да се освободя
от лепкавото

на самосъжалението
от дрогата

на ниското самочувствие
от заслепяващата отрова

на нуждата от признание

ала ти

вече си в мен
сладко засмукваш

душата ми
пиеш до дъно

от чувствата ми

странен паяк-мутант 
мъжки вариант

на Черната вдовица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...