Oct 4, 2009, 10:48 PM

Аз, мушицата

  Poetry » Other
714 0 8

думите ми

вибрират
в мрежата на мозъка ти
и мислите ти
като неродени паяци
се втурват към мен

опитвам се 

да се освободя
от лепкавото

на самосъжалението
от дрогата

на ниското самочувствие
от заслепяващата отрова

на нуждата от признание

ала ти

вече си в мен
сладко засмукваш

душата ми
пиеш до дъно

от чувствата ми

странен паяк-мутант 
мъжки вариант

на Черната вдовица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...