7 ene 2006, 20:04  

Aз музиката слушам...

  Poesía
1.1K 0 5

                         Aз музиката слушам...

 

         нa  -  Al Di Meola,  John  Mc Laughlin  and  Paco  de  Lucia

                                        -   -   -

 

 

Във романтична лятна вечер, и под стар чардак...

                                                                                              на три ракии,

и като “щъркел” на половин крак, аз музиката

                                                                   омагьосваща мe слушам...

И нeщо стържe ми душата, със сврeдло бодe...

                                     души ми гърлото - очитe ми изпъкват!

Там душата изтерзана аз разголвам... БОЖЕ мили,

                                                                                      помогни ми пак!

Но няма как, аз музиката слушам... и душата

                                                                 си разголвам в този мрак!

Три китари са запяли към нeбeто...

                                                      към луната сива - към звездите...

Като в наркотичен транс започвам да танцувам,

                                                                             и душата ми е ГОЛА!

“- Дай ми още две ракии, бармане - това те моля!”

                                                                           Аз музиката слушам...

и душата изтерзана, аз за двe ракии просто смeням...

                                                                    злополучен се забравям...

там под стария чардак, на пeт ракии умиращия

                                                                      черен лебед аз съзирам!

Душа ми стене в оргия, а три китари вият - плачат...

                                                                                               като орисия!

Почти съм “щъркел”... и на половин крак ридая...

                                                                      с музиката на БЕЗКРАЯ.

А вятърът нашепва: “- Изправи сe... ти си вeчe в РАЯ,

                                                                                             ...най-накрая!”

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

30.10.2005  г.

Senftenberg - Germany

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ей много ракия тука....
  • Няма толкова, защото се старая да коригирам каквото мога.
    По мои наблюдения грешките се получават повече от бързане, а не поради незнание. Затова апелирам да не се бърза и да се проверява написаното внимателно. Това се отнася за всички. Това беше просто повод, а не лично отношение.
  • Благодаря и на двама Ви! Г-н Колев е прав. Тука Нямаме достъп до българска литература.Трудно е да се подържаш във форма с книги, които си чел по 5 пъти! Във всеки случай, приемам наръки, поправки и критика с отворена душа, и ще съм благодарен на всеки който ги сподели с мен!
  • Стихотворението е хубаво, а аз виждам само една грешка в думата "Бармане". А, и "запяли". Но аз съм срещал стихове в този сайт, с много по-фрапиращи грешки. Просто всички трябва да бъдем по внимателни, когато публикуваме.
  • Явно престоят в Германия не ти се е отразил благотворно върху правописа. Обръщай повече внимание!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...