5 abr 2024, 21:44

Аз найдох те

805 0 0

Аз найдох те - тъй дивна, многодъждна.

Сърце лъчисто подарих ти смело.

Дочу Христос молитвата ми тъжна

в порухата на родното ни село.

Без всичката остала тежкотѝя

сме чисти, устояли на съблазън.

Реката на живота да изпия

без теб ще бъде смъртната ми казън.

Ще зайде слънце, двама в маранята

забравяме напрежните проблеми.

Нима наужким съществува лято,

щом миговете тук са споделени? 

От вѝсовете хладни и просторни

се носи на усоето шептежът.

Да случим двама лихия ни спомен

за вечните обичане и нежност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йотор Амер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...