Аз найдох те - тъй дивна, многодъждна.
Сърце лъчисто подарих ти смело.
Дочу Христос молитвата ми тъжна
в порухата на родното ни село.
Без всичката остала тежкотѝя
сме чисти, устояли на съблазън.
Реката на живота да изпия
без теб ще бъде смъртната ми казън.
Ще зайде слънце, двама в маранята
забравяме напрежните проблеми.
Нима наужким съществува лято,
щом миговете тук са споделени?
От вѝсовете хладни и просторни
се носи на усоето шептежът.
Да случим двама лихия ни спомен
за вечните обичане и нежност.
© Йотор Амер Все права защищены