29 ago 2018, 0:30

Аз не бързам

  Poesía
629 4 6

Аз не бързам - времето бърза...

Търпението взима висока отплата!

Защото мълчах си свих се в черупка

и тайничко плачех в нощта от безсилие!

А разперените пръсти на мрака...

докосват и драскат - нараниха душата!

Тогава надеждата сама ме потърси -

тишина, бял лист хартия и синьо мастило...!

Борбата не стихва - този вечен двубой

на светлината и мрака - все не свършва.

Уморих се от толкова битки - уморих се

от толкова злоба а бурята все така бушува.

А вятъра крещи ми и не спира...!

Бори се...!Ти си силна...!

Бори се за всяка секунда живот!

Аз не бързам - времето бърза...

изразходвах до капка капитала живот,

тъй глупаво и грешно - държах се така

сякаш ще съм вечна и непобедима...

 

...Назад във времето пътувам -

И ние като хилядите други сме без работа

с едно, две деца и няколко аборта във време

събрало в себе си отчаяние как ще оцелеем!

И моля ви!Не ни съдете!Времето само ще

разбере пропилените възможности...

да имаме една обединена и силна нация!

А неродените деца са падащи звездици,

останали в мига на прехода като послания...

Не ни съдете - историята сама ще разбере,

че най - безценното в нея си остават хората!

Аз не бързам - времето бърза!

И този вятър само как крещи ми...

Бори се...!Ти си силна...!

Бори се за всяка скъпоценна минута живот!

 

26.08.2018г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бори се,Кате!Хубаво е!
  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар към стиха ми!
    Гавраил, Маргарита и Надежда благодаря ви за хубавите думи!
    Влади, благодаря ти за хубавите думи!Бъдете благословени!
    Пожелавам ви една прекрасна творческа вечер и много успехи!
  • Кате!
  • Хубаво е, Кате! Поздрав!
  • Но ние също сме част от времето и само нашите мисли и надежди можем да му противопоставим.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...