29.08.2018 г., 0:30

Аз не бързам

623 4 6

Аз не бързам - времето бърза...

Търпението взима висока отплата!

Защото мълчах си свих се в черупка

и тайничко плачех в нощта от безсилие!

А разперените пръсти на мрака...

докосват и драскат - нараниха душата!

Тогава надеждата сама ме потърси -

тишина, бял лист хартия и синьо мастило...!

Борбата не стихва - този вечен двубой

на светлината и мрака - все не свършва.

Уморих се от толкова битки - уморих се

от толкова злоба а бурята все така бушува.

А вятъра крещи ми и не спира...!

Бори се...!Ти си силна...!

Бори се за всяка секунда живот!

Аз не бързам - времето бърза...

изразходвах до капка капитала живот,

тъй глупаво и грешно - държах се така

сякаш ще съм вечна и непобедима...

 

...Назад във времето пътувам -

И ние като хилядите други сме без работа

с едно, две деца и няколко аборта във време

събрало в себе си отчаяние как ще оцелеем!

И моля ви!Не ни съдете!Времето само ще

разбере пропилените възможности...

да имаме една обединена и силна нация!

А неродените деца са падащи звездици,

останали в мига на прехода като послания...

Не ни съдете - историята сама ще разбере,

че най - безценното в нея си остават хората!

Аз не бързам - времето бърза!

И този вятър само как крещи ми...

Бори се...!Ти си силна...!

Бори се за всяка скъпоценна минута живот!

 

26.08.2018г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бори се,Кате!Хубаво е!
  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар към стиха ми!
    Гавраил, Маргарита и Надежда благодаря ви за хубавите думи!
    Влади, благодаря ти за хубавите думи!Бъдете благословени!
    Пожелавам ви една прекрасна творческа вечер и много успехи!
  • Кате!
  • Хубаво е, Кате! Поздрав!
  • Но ние също сме част от времето и само нашите мисли и надежди можем да му противопоставим.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...