diad011 (Васил Йотов)
2 232

5 ene 2016, 7:46

Аз не искам

Poesía » Otra

401 0 4

Как искам аз от нежността ти,

любовта която ти даряваш с дни.

Не искам аз с пари да сме богати,

с обич да са пълни нашите души.

Как искам любовта да бъде чиста,

разпиляваща се, навсякъде в нас.

Подредена ред по ред в мъниста,

да дам от нея хора и на вас.

Как искам сълзи в очите ни да няма,

да не заспива никой с празния стомах.

Но алчността, уви, на някой е голяма,

в душата аз не искам да съм сиромах.

В.Й. 3.01.2016г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ивахрис (Иванка Морарова)

Докосващо душата! Поздравления!

2016-01-12T21:24:55+02:00
oksimoron (Христов)

!

2016-01-05T16:25:26+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Любов, любов - но само с любов не се живее...!!!
"Как искам сълзи в очите ни да няма,
да не заспива никой с празния стомах."
................................

2016-01-05T16:20:44+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много хубаво стихотворение, Василе! Не забравяй, че това, което искаш ти, обаче, не всички го искат. Някои ще предпочетат парите и с тях да си купуват любов. Има и такива, около които се роят много жени, заради власт и пари. Но каква любов е това? Самата мисъл да знаеш, че някой е с теб не заради теб, а заради нещо външно, което си натрупал, е омерзителна. При такава постановка човек никога не е щастлив. Поздравление за стиха!

2016-01-05T16:10:54+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0