Аз не искам да ставам звезда,
без друго, на небето, без брой са,
искам, в душата, да грее една,
когато тъгувам, да каже, не бой се!
Аз не искам, да ставам луна,
на небето всяка нощ изпълзяла,
искам, до сърцето ми , да има една
и светлина от теб да отразява.
Аз не искам в себе си, звезда,
ако душата от болка е свита,
предпочитам, да остана звезда,
до сърцето ти от обич пропита.
Аз не искам да нося луна,
без светлина, да излъчваш.
Аз искам, да остана луна,
от любовта ми, да се измъчваш.
С тебе двама ще станем небе,
от въздишките ни натежало,
с воля, обич и страстно сърце,
всичко с любовта си преживели !
© Миночка Митева Todos los derechos reservados