3 jul 2025, 14:35

Аз не плача, просто вали...

  Poesía
213 0 1

Навън е мрачен и дъждовен ден…

Капките се сливат със сълзите

и после чист, със сила зареден,

духът ми ще се рее сред звездите

 

Не плача, просто в мен вали…

натрупаната болка и тревога

Те тръгват си от мен, дори,

да ги изпратя със усмивка мога!

 

И после ще остане тишина….

Онази която ме лекува

с топъл лъч от светлина,

пречистения ден ще ме целува!

 

Аз не плача… просто вали…

и този дъжд тъгата ще прогони…

И пак слънцето в очите ще гори,

и болката ще пусна да си ходи!

 

Живка Иванова

27.04.2025г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...