Аз не плача, просто вали...
Навън е мрачен и дъждовен ден…
Капките се сливат със сълзите
и после чист, със сила зареден,
духът ми ще се рее сред звездите
Не плача, просто в мен вали…
натрупаната болка и тревога
Те тръгват си от мен, дори,
да ги изпратя със усмивка мога!
И после ще остане тишина….
Онази която ме лекува
с топъл лъч от светлина,
пречистения ден ще ме целува!
Аз не плача… просто вали…
и този дъжд тъгата ще прогони…
И пак слънцето в очите ще гори,
и болката ще пусна да си ходи!
Живка Иванова
27.04.2025г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени
