25 nov 2015, 16:03

Аз не помня ...

  Poesía
529 1 6

 

 

 

 

Времена тревожни,

пред буря притихнали,

на постижения горди

и смразяващи истини ...

Ти помниш ли поне една

спокойна и мирна година,

без набъбваща криза

или без тъжна война,

ти, човече, Луната облизал?

А какво ти,черноризецо

искаш от другия -

да го няма на твойто кълбо?

Но Животът един е, безумецо

и кълбото засега е едно ...

Ако искаш да владееш света

и да си вееш самотния флаг

има такива места в пустошта,

където светлото замества го мрак ...

Хайде, там е твоят свят, там,

с дрескод - в черни одежди!

Светлината по-приляга нам,

с белите наши надежди ...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и тук да ти кажа... много ми хареса!
  • Прекрасно е,Валентин!Поздрав сърдечен!
  • Благодаря ви за отделеното време, отзивите и оценките, приятели! Топли поздрави на всички!
  • "Но Животът един е, безумецо
    и кълбото засега е едно ..."

    Поздравления за актуалната творба!
  • Всички искаме светлината да победи, но фактите сочат, че тъмната материя е около 95 процента, а светещата - само 5 процента, от вселената. Сигурно гадовете пак ни лъжат. Ама като нямаме зрение да видим тъмното като светло - така се получава. Остава ни утехата, че сме между избраниците! Поздрави, Вальо - добри акценти правиш!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...