Nov 25, 2015, 4:03 PM

Аз не помня ...

  Poetry
524 1 6

 

 

 

 

Времена тревожни,

пред буря притихнали,

на постижения горди

и смразяващи истини ...

Ти помниш ли поне една

спокойна и мирна година,

без набъбваща криза

или без тъжна война,

ти, човече, Луната облизал?

А какво ти,черноризецо

искаш от другия -

да го няма на твойто кълбо?

Но Животът един е, безумецо

и кълбото засега е едно ...

Ако искаш да владееш света

и да си вееш самотния флаг

има такива места в пустошта,

където светлото замества го мрак ...

Хайде, там е твоят свят, там,

с дрескод - в черни одежди!

Светлината по-приляга нам,

с белите наши надежди ...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • и тук да ти кажа... много ми хареса!
  • Прекрасно е,Валентин!Поздрав сърдечен!
  • Благодаря ви за отделеното време, отзивите и оценките, приятели! Топли поздрави на всички!
  • "Но Животът един е, безумецо
    и кълбото засега е едно ..."

    Поздравления за актуалната творба!
  • Всички искаме светлината да победи, но фактите сочат, че тъмната материя е около 95 процента, а светещата - само 5 процента, от вселената. Сигурно гадовете пак ни лъжат. Ама като нямаме зрение да видим тъмното като светло - така се получава. Остава ни утехата, че сме между избраниците! Поздрави, Вальо - добри акценти правиш!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...