Аз не смея
Да ме запомниш си мечтая,
когато нежно гукахме си двама.
Като птиче беззащитно мило,
на кравайче в скута ми се свило.
Играех с теб и хубаво ми беше,
и с радост гледах как растеше.
Ти възмъжа и времето летеше,
за мене старостта достойна беше.
Сега си пъпка разцъфтяла
с ухание на свежест и омая.
Да те прегърна аз не смея,
с дъха на старостта живея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катерина Пиринска Todos los derechos reservados
