Аз не смея
Да ме запомниш си мечтая,
когато нежно гукахме си двама.
Като птиче беззащитно мило,
на кравайче в скута ми се свило.
Играех с теб и хубаво ми беше,
и с радост гледах как растеше.
Ти възмъжа и времето летеше,
за мене старостта достойна беше.
Сега си пъпка разцъфтяла
с ухание на свежест и омая.
Да те прегърна аз не смея,
с дъха на старостта живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Пиринска Всички права запазени
