Да ме запомниш си мечтая,
когато нежно гукахме си двама.
Като птиче беззащитно мило,
на кравайче в скута ми се свило.
Играех с теб и хубаво ми беше,
и с радост гледах как растеше.
Ти възмъжа и времето летеше,
за мене старостта достойна беше.
Сега си пъпка разцъфтяла
с ухание на свежест и омая.
Да те прегърна аз не смея,
с дъха на старостта живея.
© Катерина Пиринска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
