Аз никога не ще съм сам

Poesía » Civil

563 0 1

Аз никога не ще остана сам,

на скуката във празното пространство.

О, микрокосмосът ми е така голям!

А туй ми е душевното стопанство.

Аз никога не съм се чувствал сам,

дори на най-безлюдната планета...

О, всичките светци на моя храм,

са по-немирни даже от момчета!

Галактиките ми са без предел!

С гъмжащи орбити неизброими...

А мислите, които съм повел,

са световете ми неизброими!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0