Аз никога не ще остана сам,
на скуката във празното пространство.
О, микрокосмосът ми е така голям!
А туй ми е душевното стопанство.
Аз никога не съм се чувствал сам,
дори на най-безлюдната планета...
О, всичките светци на моя храм,
са по-немирни даже от момчета!
Галактиките ми са без предел!
С гъмжащи орбити неизброими...
А мислите, които съм повел,
са световете ми неизброими!
© Христо Славов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
