Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K

16.02.2013 г., 10:07

Аз никога не ще съм сам

Поезия » Гражданска

561 0 1

Аз никога не ще остана сам,

на скуката във празното пространство.

О, микрокосмосът ми е така голям!

А туй ми е душевното стопанство.

Аз никога не съм се чувствал сам,

дори на най-безлюдната планета...

О, всичките светци на моя храм,

са по-немирни даже от момчета!

Галактиките ми са без предел!

С гъмжащи орбити неизброими...

А мислите, които съм повел,

са световете ми неизброими!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0