Аз никога не ще остана сам,
на скуката във празното пространство.
О, микрокосмосът ми е така голям!
А туй ми е душевното стопанство.
Аз никога не съм се чувствал сам,
дори на най-безлюдната планета...
О, всичките светци на моя храм,
са по-немирни даже от момчета!
Галактиките ми са без предел!
С гъмжащи орбити неизброими...
А мислите, които съм повел,
са световете ми неизброими!
© Христо Славов Всички права запазени