Аз няма да крада от чуждо щастие!

Да чакам някой сам да се лиши,

от уж, живота си прекрасен.

И с мене бедност да дели.

Защото видиш ли съм много важен.

Душевен псевдоразбирач. 

Но сякаш, видимо прокажен, 

осъден недокосващ плач... 

От днес си забранявам обичи.

И някому да съм душевен порив.

Ще се намразя още! Още повече,

от болката, която не преборих...

Аз няма да крада любови! 

И няма никога да се опитвам. 

Дано да ме прощава Бога, 

но няма да сте ми в молитвите... 

Стихопат. 

Danny Diester