Аз няма да крада от чуждо щастие!
Да чакам някой сам да се лиши,
от уж, живота си прекрасен.
И с мене бедност да дели.
Защото видиш ли съм много важен.
Душевен псевдоразбирач.
Но сякаш, видимо прокажен,
осъден недокосващ плач...
От днес си забранявам обичи.
И някому да съм душевен порив.
Ще се намразя още! Още повече,
от болката, която не преборих... ...