Аз няма да крада!
Аз няма да крада от чуждо щастие!
Да чакам някой сам да се лиши,
от уж, живота си прекрасен.
И с мене бедност да дели.
Защото видиш ли съм много важен.
Душевен псевдоразбирач.
Но сякаш, видимо прокажен,
осъден недокосващ плач...
От днес си забранявам обичи.
И някому да съм душевен порив.
Ще се намразя още! Още повече,
от болката, която не преборих...
Аз няма да крада любови!
И няма никога да се опитвам.
Дано да ме прощава Бога,
но няма да сте ми в молитвите...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
