10 sept 2011, 12:40

Аз нямам

  Poesía » Otra
866 0 1

 

на Любослава

 

аз нямам много приятели -

двама дращят паважа посивял

на път към ония разпятия,

що народът поумнял

повърна.

 

аз нямам две любови,

за да приспивам едната.

на споделената вързах окови

на уличен пес - тишината

във лая.

 

аз нямам име за мене.

във трето лице и число

куртизанка в работното време

на мръсно легло.

показно.

 

аз нямам много чудовища.

ято гарги, по двойки нацепени,

пазят незнайните им леговища

близо до сърцето -

парчето ми.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Измислен съм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Особено е усещането след прочита...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...