на Любослава

аз нямам много приятели -

двама дращят паважа посивял

на път към ония разпятия,

що народът поумнял

повърна.

аз нямам две любови,

за да приспивам едната.

на споделената вързах окови

на уличен пес - тишината

във лая.

аз нямам име за мене.

във трето лице и число

куртизанка в работното време

на мръсно легло.

показно.

аз нямам много чудовища.

ято гарги, по двойки нацепени,

пазят незнайните им леговища

близо до сърцето -

парчето ми.