на Любослава
аз нямам много приятели -
двама дращят паважа посивял
на път към ония разпятия,
що народът поумнял
повърна.
аз нямам две любови,
за да приспивам едната.
на споделената вързах окови
на уличен пес - тишината
във лая.
аз нямам име за мене.
във трето лице и число
куртизанка в работното време
на мръсно легло.
показно.
аз нямам много чудовища.
ято гарги, по двойки нацепени,
пазят незнайните им леговища
близо до сърцето -
парчето ми.
© Измислен съм Все права защищены