на Любослава
аз нямам много приятели -
двама дращят паважа посивял
на път към ония разпятия,
що народът поумнял
повърна.
аз нямам две любови,
за да приспивам едната.
на споделената вързах окови
на уличен пес - тишината
във лая.
аз нямам име за мене.
във трето лице и число
куртизанка в работното време
на мръсно легло.
показно.
аз нямам много чудовища.
ято гарги, по двойки нацепени,
пазят незнайните им леговища
близо до сърцето -
парчето ми.
© Измислен съм All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
