на Любослава
аз нямам много приятели -
двама дращят паважа посивял
на път към ония разпятия,
що народът поумнял
повърна.
аз нямам две любови,
за да приспивам едната.
на споделената вързах окови
на уличен пес - тишината
във лая.
аз нямам име за мене.
във трето лице и число
куртизанка в работното време
на мръсно легло.
показно.
аз нямам много чудовища.
ято гарги, по двойки нацепени,
пазят незнайните им леговища
близо до сърцето -
парчето ми.
© Измислен съм All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
