на Любослава
аз нямам много приятели -
двама дращят паважа посивял
на път към ония разпятия,
що народът поумнял
повърна.
аз нямам две любови,
за да приспивам едната.
на споделената вързах окови
на уличен пес - тишината
във лая.
аз нямам име за мене.
във трето лице и число
куртизанка в работното време
на мръсно легло.
показно.
аз нямам много чудовища.
ято гарги, по двойки нацепени,
пазят незнайните им леговища
близо до сърцето -
парчето ми.
© Измислен съм All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
